Роденият на днешната дата Христо Стоичков е може би най-еблематичната звезда, която ни мята без никакъв проблем в състоянията гордост и срам. Изключително бързият и агресивен футболист, притежаващ силен удар с левия крак, очарова феновете на любимата игра по цял свят.
Великолепните голове на „българската кама“ преобразиха просташките му псувни по терена, като очарователно дивашко поведение, будешо гордост сред българите. Така е наистина! Някак естествено се пораждаше една близост с „нашата звезда“, която по-късно се превърна в титлата - „Най-добър посланик по света“. Носителят на „Златната обувка“, многократен шампион на България и Испания, носител на КЕШ и Суперкупата, обявен за футболист на Европа от „Франс футбол“ и още какво ли не – Христо Стоичков е безспорна звезда. Невероятните му футболни качества накараха всеки българин да си мисли, че бяга по-бързо от другите, а с топка в краката е просто страхотен. Щом Стоичков го може, можем го и ние. Така де, по едни и същи поляни сме раснали.
Идентификацията със звездата е доброволен психологически акт.
Когато се превърна обаче в звезда на световното първенство на САЩ (с фланелката на българския национален отбор) нещата започнаха да преминават отвъд онази линия - където никой не контролира сам процеса. След успеха през лятото на 1994 г. ние пеехме доволни „Стоичков президент“ и с радост го удостоихме с орден „Стара планина“ - първа степен. Той беше нашият най-успял човек, който накара всички да вярват, че и те са орисани да успеят. Нали по едни и същи поляни сме расли. Веднъж един български кмет ми преразказа ужасен разговора си с Христо Стоичков. „Този човек е откровен простак“, завърши някак извинявайки се местният политик. Напоследък пък е национална забава да се гледат интервютата на английски език с футболната звезда - след всеки мач на тренирания от него „Мамелъди Съндаунс". Всъщност сега българите не се сещат за общата поляна или за факта, че и те не се справят с английския език по-добре. Дошъл е моментът за разграничението.
Разграничаването от звездата обаче не е доброволен психологически акт. Пред лицето на света сега не просто Стоичков „обогатява“ английския език. Не просто Стоичков се държи просташки. Не просто Стоичков... Това са българите, които вярваха, че бягат по-бързо от другите и с топка в краката са просто страхотни.
Няма кой да отзове „най-добрият посланик на България по света“.
За fortisimo.eu – Иван Капралов
0 коментара