Фортисимо – това е лично!



Учителката Златина Великова по следите на една литературна кражба

Е-мейл Печат ПДФ

Учителката Златина Великова по следите на една литературна кражбаНели Русева: Здравей, Златина! Моля те, представи се. Откъде си, с какво се занимаваш, от кога пишеш?

Златина Великова: Здравей! Аз съм Златина Великова от Нова Загора. Завършила съм Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" специалност Предучилищна педагогика.

От много години съм директор на детско заведение в родния ми град. На 46 години съм, омъжена. Имам син – Христомир Великов, който е автор на илюстрациите в книгите ми. Пиша от дете – от 12-годишна възраст, но започнах да публикувам мои стихове твърде късно – през 2001 година.

Нели Русева: Колко книги имаш досега?

Златина Великова: Имам четири книги. Първата – "Следа върху камък " – излезе през 2002 година. Следващите две – "Ще те повикам и от... Нищото" и "Разпиляна нежност" – хайку, излязоха през 2004 година. Четвъртата ми книга излезе през 2006 година. Май доста време мина без нова книга…

Нели Русева: От месец в Интернет върви едно стихотворение, „написано” от ученичка на име Таня. Стихотворението грабва още със заглавието – „Писмо до Левски”. Силни думи, болящи, крещящи… Оказа се обаче, то всъщност е написано от теб, така ли е?

Златина Великова: Да, стихотворението "Писмо до Левски" написах в края на 2002 година, то е от последната ми книга „Живея като чучулигите”. Една от най-болните теми в него е ниската раждаемост. По това време затварях групи в детската градина – поради липса на деца. От 6 групи останаха 4. Почти всеки ден отписвах деца, които заминаваха за чужбина с родителите си. За другите проблеми, описани в него дори не ми се говори – наблюдаваме ги и днес, за съжаление. А много ми се искаше да не е така.

Нели Русева: Златина, как стана така, че за автор на стихотворението се сочи Таня? Тя откъде е намерила, прочела твоето стихотворение?

Златина Великова: Имам свое обяснение за това. В началото на 2011 година моя колежка – също учител, която аз не познавам – попаднала на това стихотворение в литературен сайт. Направила е клип по него и го е разпространила. Доста колеги-учители ми се обадиха, за да ме поздравят за стихотворението. Предполагам, че в доста училища е поставяна задача на децата да пишат свои Писма до Левски. Това момиче Таня, която вероятно също в интернет е намерила стихотворението ми, го е използвала като начало на есето си, без да цитира автор. А след това тя самата, неин учител или някой друг е пуснал есето във Фейсбук. Това е моята версия – не съм търсила обяснения от никого.

Нели Русева: Грешката е станала вероятно за това, че тя не е посочила кой е автор на стихотворението?

Златина Великова: Да – вероятно точно така е станало. На много места съм срещала публикувано стихотворението си без да е посочен авторът му, и хората приемат, че автор е този, който го е публикувал.

Нели Русева: Таня – ту е на 11 години, ту е в 11 клас, беше приета за автор на твоето стихотворение от толкова много хора. Вярваш ли в това, че една лъжа казана сто пъти става истина?

Златина Великова: Това си е стара народна мъдрост, която се потвърждава и в тази ситуация.

Нели Русева: Приемаш ли обаче, въпреки недоразумението, че точно заради нея твоето стихотворение стана така популярно?

Златина Великова: Естествено, че го приемам. Думите на това стихотворение, поставени в устата на едно дете, звучат още по-жестоко и покъртително. А фактът, че това стихотворение получи такава широка популярност говори, че нещата не само не са се променили за тези 9 години откакто съм го писала, а са станали още по-зле за много хора. Защото освен тежестите на "прехода", който у нас стана прекалено дълъг, май не е и в съвсем вярната посока. Сега ни засегна и световната криза.

Учителката Златина Великова по следите на една литературна кражба

Нели Русева: Повече си поласкана или повече подразнена от това плагиатство на твоето творчество?

Златина Великова: В ТОЗИ случай не съм нито поласкана, нито подразнена. Тъжно ми е, че явно стихотворението ми докосва душите на децата ни и те виждат същата действителност, която виждам и аз.
А мен доста пъти са ме плагиатствали – някои и доста добре спечелиха от това, но да са живи и здрави! Щом крадат, значи има какво да се открадне от мен :)

Нели Русева: Ти самата изпращала ли си това стихотворение някъде да го публикуват?

Златина Великова: Стихотворението ми е публикувано в алманах "Ирин Пирин" през 2003 година, в книгата ми "Живея като чучулигите" през 2006 година и в няколко местни вестника. Лично аз съм го публикувала в литературните сайтове "Буквите" и "Хулите". Никъде другаде лично аз не съм го изпращала за публикуване.

Нели Русева: Стихотворението си написала още през 2002, нали така? От тогава нещата у нас още повече се усложниха и хората живеят още по-трудно?

Златина Великова: Усложниха се нещата и заради кризата. Кризата засегна хората в много по-богати държави, с много по-високи доходи и стандарт. Какво остава за нас… А за това колко сме зле в момента говори и това лавинообразно разпространение на стихотворението ми.

Нели Русева: Безнадеждно ли живеем, че ти си прииска да пишеш писмо до Левски?

Златина Великова: Най-страшното нещо е да живееш без надежда и без вяра. Ако днес си зле, но се надяваш утре да стане по-добре – това те крепи и оцеляваш някак си. Но ако днес си зле и знаеш, че утре вероятно ще е още по-зле – тогава вече е страшно. В трудни моменти човек се обръща към Бога, а в моя случай – към национална светиня. И към България съм се обръщала в друго мое стихотворение. В него темата ми е за емигрантите ни. Написах го в деня, в който няколко съседи погребаха един самотен старец – децата му са на другия край на света и не успяха да си дойдат да погребат баща си. Не пиша за измислени неща. Пиша за това, което докосва или извира от сърцето ми, което виждам, преживявам или съпреживявам. Може би някои хора не ги виждат тези неща, те не се докосват до тях. В крайна сметка всеки гледа света от собствената си камбанария. От моята камбанария аз това виждам и за това пиша.

Нели Русева: Ти си учител по професия, как ти изглеждат младите хора сега, децата ни?

Златина Великова: Обожавам децата. За съжаление аз имам само едно, но затова пък съм благословена да се грижа за чуждите и то в най-сладката им и най-важна възраст – през първите 7 години. Страхотни деца имаме. И ако има нещо сбъркано във възпитанието им и държанието им – вината за това е на нас възрастните, на обществото ни, на държавата ни. Ние допуснахме децата ни да растат без ценности или с изкривени такива. Ние допуснахме децата ни да живеят без сигурност за бъдещето си, без перспектива. Какво им предлагаме? Малко работни места, които нямат нищо общо с това, което са учили. Заплати по 300 лева, които не се знае дали ще получават редовно. Или да заминават да учат зад граница – и повече да не се връщат!

Нели Русева: На какво най-вече би искала да ги научиш?

Златина Великова: Да умеят да обичат! И да имат амбицията да оцеляват при всякакви условия, запазвайки човешкото в себе си!

Нели Русева: В какво вярваш?

Златина Великова: Много ми се иска да вярвам, че един ден ние българите ще живеем като достойни хора в собствената си държава и ще обикаляме по света не за да припечелим някой лев, а просто за удоволствие.

Нели Русева: Какво си мечтаеш за България?

Златина Великова: Мечтая си България най-после да стане една нормална държава, в която и децата, и пенсионерите, и всички останали да живеят добре и да не се тревожат с какво ще платят сметките си в края на месеца.

Нели Русева: Смяташ ли, че ние българите сме гениални, много талантливи?

Златина Великова: В България има страшно много талантливи хора. Много от тях успяват, въпреки трудностите. Като че ли проблем ни е работата в екип. Май сме нация от индивидуалисти. Трудно ни е да се обединим и да работим заедно. Доказателство за думите ми е фактът, че имаме толкова много изявени индивидуални спортисти, а в колективните спортове сме твърде зле.

Нели Русева: Днес е денят в памет на падналите герои в борбата за свободата на България – Денят на Ботев. Какво послание в едно изречение би отправила към младите хора?

Златина Великова: Винаги да помнят и да носят в сърцата си тези, които са дали живота си за България и да дадат от себе си достатъчно, за да стане България достойна за тях.

Нели Русева: Изпитание, престиж или авантюра е да си учител в наши дни?

Златина Великова: Май никога не е било престижно да си учител. Това не е професия, а мисия. За да бъдеш учител се изискват много личностни качества, които никой университет не може да ти даде. Ако не си роден за тази работа няма как да оцелееш в нея.
В България много хора подценяват учителите. Често чувам и коментари за ниска образованост на учителите. За сведение ще изясня. Учителите имат магистърска степен по специалността си. Повечето от тях защитават Професионално квалификационни степени от Пета до Първа, които им отнемат много време и усилия. В голямата си част те учат много повече време от считаните за престижни специалисти. На практика се получава учене през целия им живот. Ние не сме станали учители, защото не сме успели да станем архитекти и лекари. Ние сме станали учители, защото ТОВА сме искали. Държим нашата работа да се уважава, защото тя не е по-лека от вашата – напротив!

Нели Русева: „Нарисувай ми любов” е едно от прекрасните ти стихотворения. На изчезване ли е любовта щом трябва да я рисуваме?

Златина Великова: Демоде май е станала. Всичко било преплитане на интереси за определено време, според мнозина. А любовта е най-великото чувство. И ако се отречем от нея, май преставаме да бъдем хора.

Нели Русева: Имаш ли нова книга? :)

Златина Великова: Нямам. Но имам стихове за нова книга. Май не й е дошло времето още. Ще дойде, убедена съм!

Нели Русева: Моля те да завършим с твое любимо стихотворение…

Златина Великова: Питате майката за любимото й дете? Труден отговор. Просто ще подбера едно. И май ще е в духа на това, което говорихме досега.

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ си обещавам –
от утре вече ще съм друга!
По-трудно вече ще прощавам.
По-лесно ще е като губя.
По-вярно ще преценям всеки.
По-малко ще скърбя за другите.
Ще следвам лесните пътеки.
Ще се избавя от заблудите:
че дал ли си – ще получаваш,
добър ли си – добри ще са и с тебе,
че любовта е дар и Божа милост,
обичаш ли – то значи си потребен!
До корен ще изтръгна всички чувства
и ще ги хвърля в кофата за смет.
Да любиш без любов си е изкуство.
А да забравиш после – чист късмет.
Модерно е да вземаш без да даваш.
Да пиеш жадно, после да рушиш.
И ни доброто, нито злото да прощаваш.
Каква съм старомодна – я ме виж!
Затуй и днес отново обещавам!
Но реката тече към морето.
Да я върнеш обратно не става.
А и слънцето нощем не свети.

За fortisimo.eu – Нели Русева

 

4 коментара

  1. Здравейте Златина,поздравявам Ви,прекланям се пред таланта Ви,стихотворението за Апостола е най-съвременния повик към него в последните години на демокрация.Днес видях в нашия град няколко циганки да чистят снега от паметника му,след ден ще честваме годишнина от обесването му и ми стана много тъжно,точно те да чистят паметника му ,а не родолюбиви българи.Но времето е разделно ,както казваше един велик творец.Бог да Ви благослови за стиховете,много сте талантлива.
  2. Поздравления за чудесното стихотворение, за жалост това е голата истина в тази наша държава...просто нямам думи...
  3. Златина е моя студентка, с която се гордея. Съжалявам, че и аз качих на стената си стихотворението представено от Таня, като авторска творба. Години се боря с плагиатите, време е да им обявим война. Няма нищо по грозно от интелектуалните кражби. хората крадат, за да се нахранят. Плогиатите хранят нас с откраднатото от самите нас.
  4. Здравейте, Не я познавам госпожа Великова ама много хора станахме да се оплакваме от нея. Все другите ѝ крадат произведенията... Ето сега и "Силните Жени" ѝ откраднали. Крадецът вика "Дръжте крадеца"... И ако си позволявам да публикувам това, то е защото много ми се иска Истината да възтържествува...! В ръцете си държа черновата на стихотворението...а госпожа Великова вече в стихосбирка го издала. Българийо, Българийо, какви учители роди... ?! А за Левски, пред паметта му се прекланям!

Добавете коментар

Ново от Интервю

Популярно от Интервю

Лично във Фейсбук


Още от Това е лично

Вход за потребители

Слушай Форте радио он-лайн

Фотоконкурс „ЗВЕЗДНО БЕБЕ”

Още от Интервю

ДОБРЕ ДОШЛИ В

Препоръчани във Фейсбук

ДарЕкспрес.net: Кошници с подаръци

You are here: Home Интервю Интервю Учителката Златина Великова по следите на една литературна кражба

Приятели

  • Форте радио - силата да бъдеш информиран
  • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
  • Лимонче с лед - блогът на Рошо
  • Българите в Австрия - блогът на списанието
  • Бела - онлайн издание
  • ШУМ.bg - newspaper online
  • Шумен City - Порталът на Шумен
  • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров
  • Часовници – онлайн магазин

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

  • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
  • Email:  и
  • Реклама: 054 / 801 414, Факс: 054 / 801 414