Фортисимо – това е лично!



Калина Андролова: Интелектуално скопената нация е с брутално битие

Е-мейл Печат ПДФ

Калина Андролова: Интелектуално скопената нация е с брутално битие Чета текстовете на Калина от доста време и все повече се убеждавам, че трябва много да ти стиска, за да пишеш по този начин. Не бях виждала и толкова коментари, колкото има под нейните текстове.

Едни я харесват и поздравяват, че точно напипва „циреите” в живота ни. Други я „замерват” с какви ли не епитети, много от които, само защото е жена, други, защото никой не обича да чете истината и да се припознава някъде там, в думите на друг човек. Някои разбират какво пише, други я обвиняват, че е вулгарна и надменна, трети интерпретират както си искат, а има и такива, които я пращат да се лекува... тяхна работа.

Калина Андролова до скоро беше главен редактор на списание „L’Europeo”, откъдето подаде оставка, за да се занимава с нещо ново. Сигурно не е случайно това, че точно Любен Дилов-син пое поста на главен редактор на „L’Europeo” след нея. Стилът й на писане безкрайно много напомня острия и оригинален език на Дилов-син, в известна степен и този на Мартин Карбовски.

Написаното от Калина едва ли ще промени каквото и да е, едва ли ще задвижи заспалата мисъл на българина, но е реакция. Реакция на всичко, което се случва в единствения наш неуютен живот, тук и сега, вече толкова години.

Сритване в кокалчетата, това е работата на Калина. Талантът й да рови в теми, които са болезнени, разплаква. Поне мен...

Нели Русева: Откъде започна кариерата ти на журналист, разкажи повече за себе си...

Калина Андролова: Моята първа страст е радиото. Бях радиоводеща в Бургас. За писането ме откри Любен Дилов-син. Предложи ми да пиша коментари в неговия вестник „Новинар”. Така внезапно се появих сред пишещите братя.

Нели Русева: След напускането ти на „L’Europeo” върху какъв проект работиш? Какъв път пое?

Калина Андролова: Поех пътя на свободата. Най-трудният и най-скъпоструващият път.

Нели Русева: Жив ли е Бай Ганьо?

Калина Андролова: Не само е жив. Той се мултиплицира светкавично. Глупостта е като грипа.

Нели Русева: Смачкан ли е духът на българина, смяташ ли, че може да понесе всичко?

Калина Андролова: Може да понесе всичко, да. Българинът не е революционер. Никога не е бил.

Нели Русева: Има ли хаос в българската политика (не само сега)? Не можем да различим кои са „добрите” и кои са „лошите”, защото сме тъпи, или защото политиците са безскрупулни?

Калина Андролова: Политиците са част от нас. Политиците – това сме ние, само че сложени в парламента.

Нели Русева: „Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб докато си жив.” Това са твои думи, така ли живеем днес, ние българите?

Калина Андролова: Това е лично за всеки. Но „умирането” може и да е градивно. Мисля, че когато изстрадаш нещо, то става част от теб. То е твоето познание.

Нели Русева: Освен финансовата криза, има ли криза и в отношенията между хората?

Калина Андролова: Отношенията между хората са продукт на артистичното в ума. Колкото по-интелектуално скопена нация, толкова по-брутално битие. Бой и кюфтета, това е. И парното не е платено.

Нели Русева: Чалга музиката оформи ли чалга култура?

Калина Андролова: Има чалга култура. Цяло поколение нещастници, което не би схванало на никакво ниво фразата „болят ме устните от недокосване”. Това е културата на просташката голота, а не на изящната, на Рафаел.

Нели Русева: Какво мислиш за това, че ние българите сме гениални, мит ли е?

Калина Андролова: Не сме гениални. Завистливи сме. Ако се появи гениален, смазваме го.

Нели Русева: Има ли свобода на словото и печата? Страда ли българската журналистика?

Калина Андролова: Свободата в журналистиката не се състои в това да можеш да напишеш, че не харесваш правителството на огледалото в тоалетната си, в блога си, в опозиционен вестник и прочие. Свобода е когато се допускат умни, неконтролирани хора, със собствено мислене да правят журналистика в големите медии. В България големите медии се контролират. Не е нужно да си талантлив за да започнеш работа във важна телевизия. Трябва най-вече да не разклащаш системата. Тоест да си малък.

Нели Русева: Коментарите ти са като хвърлени камъни в блатото. Имала ли си проблеми за нещата, които пишеш?

Калина Андролова: Не.

Нели Русева: Свикнахме ли с престъпността, неграмотността и повсеместната кочина?

Калина Андролова: Интелектуално скопената нация е с брутално битие Калина Андролова: Да, живеем в кочината. Свикнахме. Европа дори ни изглежда странна. Тези спокойни нормандски села, накичени с цветя, чисти и светли... Чувате ли мънкането? Това са нечленоразделните звуци на опростачената ни нация. Тя щрака с пръсти и се кълчи в кръста. Никакво знание не я интересува.

Нели Русева: Срещна ли голямата любов, или още я очакваш?
Калина Андролова: Срещнах я. Това е бездната, която ме промени завинаги.

Нели Русева: Къде пътуваш в мислите си?

Калина Андролова: Имам нужда от приятели. Бих искала да отида при един истински приятел. Нямам такъв. Има само някакви познати хора, но това е друго. Приятелят е богатство от перлени топчета, което се събира с години.

Нели Русева: Какво те разсмива истински?

Калина Андролова: Високомерието. Това е най-смешното нещо, което сетивата ми усещат. Пълно е с хора, забравили за своята смъртност.

Нели Русева: Какво те разплаква?

Калина Андролова: Посредствеността ме разплаква. Тя е агресивна и мощна. Озарена е от успех.

Нели Русева: Има ли нещо, което много искаш, което отлагаш за някога...?

Калина Андролова: Отлагам писането на книга. Самият план ме държи жива. Ако го осъществя имам усещането, че ще настъпи своеобразен край на нещо.

Нели Русева: Какво си мечтаеш за България?

Калина Андролова: Да бъде културна страна. Да не самоизяжда от злоба и завист най-талантливите свои деца.

Това са извадки от текстове на Калина Андролова във вестник „Новинар”:

Измамни свободи! И всеобща проституция.

Способността да се поддържат измамни свободи е средство за власт. Свободна преса, която се автоцензурира. Свободна телевизия, която се извинява. Която уволнява журналисти заради рекламодатели. Едно политическо репресивно цяло, което управлява с пазарни свободи. Практически електоратът е напълно лишен от ефективен контрол. Той е публика, уловена в капана на собствения си избор. На политическото мегаклише ЕС. Просто не е възможно недоволство срещу демокрацията. Думата демокрация е запушалка за уста.
2006

Система на системна некултура

На родителите им се предлагаше в училището да бъдат организирани частни уроци по литература и математика. Колкото повече деца в група, толкова по-евтино. Родителите са принудени да плащат, а децата са принудени да губят двойно повече време, за да научават един и същи материал. Защо? Аз не разбирам, вие разбирате ли? Ако не е учителска некадърност това, тогава какво е? Учителски бизнес ли?
2007

Да се научиш на Бог…

Бог ли? Става въпрос за идея, която е твърде грамадна за да бъде осмислена. Църквата настоява за два часа вероучение на седмица. Велико е, ви казвам! Бих искала някой да ме е научил на Бог. Не учителка, а духовник да ме е учил. Нима мъдростта се преподава? Кой може да ти обясни страданието? Защото всяко знание е изживяна болка.
2008

 

Лично във Фейсбук


Още от Това е лично

Вход за потребители

Още от Интервю

Препоръчани във Фейсбук

You are here: Home Интервю Интервю Калина Андролова: Интелектуално скопената нация е с брутално битие

Приятели

Контакти

Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.