Тази седмица се срещнах с едно момиче, което повечето читатели на fortisimo.eu познават като неуморната винаги усмихната учителка по салса Катя. И ако не си виждал финото и тяло допреди, не можеш да познаеш, че това симпатично коремче, показва – шести месец.
Катя сподели усещанията си, а аз ви ги предавам в прав текст, за да знаете колко уникален е всеки разказ на наш приятел. Кате, ще чакаме занапред най-хубавите новини и ти желая много радостни мигове.
Деси: Как се чувства една бременна през шестия месец ?
Катя: Отлагах няколко дена отговора на този въпрос, отдавна не се бях чувствала така затруднена да облека в думи онова, което усещам.
Всеки ден е подготовка, всеки ден се увеличават всички онези малки неща, които е необходимо да направя, за да посрещнем новия член на семейството. Събуждам се през нощта, рано сутрин при изгрев (не знам защо, вероятно си има своето обяснение) и не мисля защо съм отворила очи толкова рано, а първо проверявам дали детето спи или също е будно. Вече мисля за третия човек в семейството, после за нас. Тъкмо се настаня удобно, но... уви, на момичето не му е удобно. Да, момиче ще е. Почувствах го още след положителния тест, вече се потвърди и на 4D ултразвук, чухме сърцето отново, пъпната връв беше около врата – все пак една дама си търси аксесоарите, а в такава ситуация няма голям избор. Винаги съм си мислела, че мъжете предпочитат синове, но в нашето семейство таткото предпочита момиче.
И... ще ходя отново на училище, но този път за бременни. Гледах образователни филми на BBC за процеса от зачеването на бебето до навлизането на детето в пубертета, питам лекари и приятелки за всичко, което е възникнало като въпрос, наблюдавам поведението на родители и начина им на възпитание... Много неща научих, но си знам, че филм за това какво да правим като се приберем вкъщи трима – няма.
Коремът ми сякаш расте от сутринта до вечерта. Вече не можеш да сгрешиш с това, че може би съм преяла или съм сложила малко килограми през зимата. Вече не се притеснявам от хорските очи, отправени към корема ми! С гордост си го нося! Да, тежи повече, четири етажа ме задъхват, не мога да спя така, както ми е удобно – по корем. Но това са бели кахъри!!! Продължавам да работя вкъщи, да работя в офиса, да танцувам. Е, разбира се, не е както преди – без да се спирам. На салса парти не само воайорствам, отново започнах да танцувам и се чувствам прекрасно! Единствено ограничих пътуванията по съвет на лекарите. За това ги послушах, но не и за различните лекарства и инжекции, с които трябваше да продължавам. От четвъртия месец цялата ми същност се бунтуваше срещу това да ме дупчат, да гълтам „химии” с идеята „за всеки случай”. Реших, че природата си знае и ако това дете ще живее, то няма да има нужда от инжекции и лекарства. Хапвам много плодове и зеленчуци, вече апетитът ми се нормализира, през първия триместър беше вълчи – сега е както преди забременяването.
Преглеждам мнения за фибран, гипсокартон и пр. за вътрешна изолация, подреждам си задълженията във времето, свързани с документация, майчинство, болнични и т.н. Вече имам папка за бумащината, преглеждам и отсявам списъци за родилното, списъци за новороденото.
Как се чувствам – всеки ден е радост и е интересен, а знам, че предстои по-хубавата част!
За fortisimo.eu – Деси Кръстева
0 коментара